Анна Мария Мартиноци


Contributors to Wikimedia projects

Article Images

Анна Мария Мартиноци (на италиански: Anna Maria Martinozzi; * 1637, Рим, Папска държава; † 4 февруари 1672, Париж, Кралство Франция) е една от мазаринетките, т.е. племенничките на кардинал Мазарини.

Анна Мария Мартиноци

Anne Marie Martinozzi

принцеса на Конти
Родена

1637 г.

Починала

4 февруари 1672 г. (35 г.)

ПогребанаПариж, Франция
РелигияКатолическа църква
Управление
Период1654 – 1666
Предшественикняма
НаследникМария-Анна дьо Бурбон
Герб
Семейство
РодБурбони
Братя/сестриЛаура Мартиноци
Подпис
Анна Мария Мартиноци в Общомедия

Тя е дъщеря на Джироламо Мартиноци, маркграф на Фано, и на сестрата на кардинал Мазарини, Лаура Маргерита Мазарино. Сестра е на Лаура Мартиноци (* 1639, † 1687), съпруга на Алфонсо IV д'Есте, херцог на Модена и Реджо, чиято дъщеря Мария Беатриче д'Есте става кралица на Англия.

 
Принц Арман дьо Бурбон-Конти, съпруг

Пристигайки във Франция след вуйчо си, още на 10-годишна възраст Анна Мария очарова с красотата и русата си коса. Нейният вуйчо първоначално иска тя да се омъжи за херцога на Кандал, но херцогът предпочита да не бърза да се жени. Така Анна Мария се омъжва за принц Арман дьо Бурбон-Конти на 21 февруари 1654 г. и вуйчо ѝ ѝ дава зестра от 600 000 лири. Бракът е уреден от вуйчо ѝ по повод споразумението от Пезенас (20 юли 1653 г.), с което принцът на Конти е приет отново във Франция и в двора, след като е обявен за виновен в предателство за активното си участие в Благородническата фронда. Според вуйчо ѝ този брак е добра възможност да се помири с едно от семействата, които вече са били най-враждебни по време на периода на Фрондата. Той дава на младоженеца, като сватбен подарък, 200 000 талера и господството на Гиен.

От юни 1654 г. принцът трябва да напусне Анна Мария, за да поеме командването в Каталония (до 1659 г. Франция участва във Френско-испанската война, която продължава след Вестфалския мир (24 октомври 1648 г.)). Тя не го вижда отново до 30 ноември 1656 г., когато се присъединява към него в замъка му Гранж де Пре близо до Пезенас, където принцът се готви да открие Генералните щати на Лангедок, но той трябва да я остави отново през пролетта на 1657 г. за подновяване на войната в Испания.

След като се възстановява от тежка болест, Анна Мария търси утеха в религията и става благодетелка. Тя също повлиява на съпруга си, който възстановява Гиен, опустошен по време на периода на Благородническата фронда.

Принцесата овдовява през 1666 г. Умира от инсулт шест години по-късно на 35-годишна възраст. Тялото ѝ е погребано в църквата на „Сент Андре дез Арк“, където двамата ѝ сина имат гробница, построена от скулптора Франсоа Жирардон, докато сърцето ѝ е оставено в Кармелитската църква на ул. „Сен Жак“ в Париж. В завещанието си тя урежда образованието на децата си да бъде поверено на тяхната леля, херцогинята на Лонгвил, и назначава чичо им Луи II дьо Бурбон, принц на Конде, за техен настойник. Голяма част от нейното наследство отива при бедните и слугите, а зестрата ѝ е до голяма степен върната.

∞ 21 февруари 1654 в Париж за принц Арман дьо Бурбон-Конти (* 11 октомври 1629, Париж; † 12 февруари 1666, Пезенас), син на Анри II дьо Бурбон-Кондè и на Шарлота Маргарита дьо Монморанси, от когото има двама сина:

  • Принц Луи Арман I,
    син

  • Франсоа-Луи дьо Бурбон-Конти,
    син]]

  • Paul Guth, Mazarin, Heyne-Verlag, 1982
  • Auguste Bailly, Mazarin, Rohrer, 1947
  • Benedetta Borello, MARTINOZZI, Anna Maria, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 71, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008