Георги Стоилов (архитект)


Contributors to Wikimedia projects

Article Images

Георги Стоилов (архитект)

български архитект и политик

Георги Владимиров Стоилов е български архитект, партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Георги Стоилов
български архитект и политик
Роден
Починал
Архитектура
Период1954 – 2022
Известни творбимемориал „Бузлуджа“ (1971 – 1981)
Политика
ПартияБКП (1949 – 1990), БСП (1990 – 2022)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Столична община
Кмет на София (1967 – 1971)
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
министър (1971 – 1973)
Семейство
СъпругаЛиляна Стефанова
Кина Стоилова
ДецаГеорги Стоилов

Георги Стоилов е роден на 3 април 1929 г. в село Кондофрей, Радомирско.

Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. На петнадесетгодишна възраст е партизанин в Радомирския партизански отряд (1944). Става член на комунистическия Работнически младежки съюз през 1944 г., а на БКП през 1949 г.[1] Участва във войната срещу Германия.[2][3]

След войната завършва Втора мъжка гимназия и специалност архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Професионална кариера започва като архитект-дизайнер в „Главпроект“ (1954). В продължение на една година специализира градоустройство в Париж (1965).

По негови проекти са строени хотел „Рила“, сградата на БНР, хотелски комплекс „Орбита“ (София); на черноморското крайбрежие: международен младежки лагер, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“ и „Акациите“; Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа“, „Беклемето“ и пантеона „Гургулят“.[4][5]

Георги Стоилов е кмет на София (председател на Столичния градски народен съвет) от 21 септември 1967 до 11 ноември 1971 година.[6] Този период е свързан с неколкократно увеличаване на общинския бюджет във връзка с изграждането на редица представителни съоръжения, първите от тях свързани със Световния младежки фестивал в София през 1968 година.[6] По това време са изготвени първите проекти за Софийското метро и големите жилищни комплекси „Люлин“ и „Младост“.[6]

Между 1971 и 1990 г. е член на ЦК на БКП.[7] От 1971 до 1973 г. е министър на Министерство на архитектурата и благоустройството. От 1973 до 1979 г. завежда отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите в България, който ръководи дълги години.

Председател на Международния съюз на архитектите (1985 – 1987).[8] Президент е на базираната в София Международна архитектурна академия от основаването ѝ през 1987 г.

Награждаван е с орден „Георги Димитров“, почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и „Народен архитект“, както и с Димитровска награда.[9]

През 1995 г. става почетен член на Руската художествена академия.[10]

През 2004 г. Столичният общински съвет го удостоява със званието „Почетен гражданин на София“.[11] Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за особено големи заслуги в архитектурата“ (2010).[12]

  1. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 130.
  2. ↑ Бъдещият архитект Георги Стоилов (в средата), известен и като най-младия български партизанин, със съветски офицери, 13.9.1944 г. Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., Фотоархив „Тодор Славчев“.
  3. ↑ „Арх. Георги Стоилов: Софиянски обърка схемата на метрото“, интервю на Елена Кодинова, temadaily.bg, 24 септември 2012 г.
  4. ↑ Kjell Engelbrekt, Does Bulgaria need a museum of communism?[неработеща препратка], vagabond.bg, 1 септември 2008.
  5. ↑ Арх. Георги Стоилов е предложен за награждаване с орден „Стара планина“, сайт на Министерския съвет на РБ, 4 юни 2009 г.
  6. ↑ а б в Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 127-129.
  7. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X
  8. ↑ Творчески път на Георги Стоилов от арх. Лило Попов, в. „Култура“, бр. 13, 2 април 1999 г.
  9. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 130.
  10. ↑ Почетни членове на Руската художествена академия Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine..
  11. ↑ Решение №1 на Столичния общински съвет от 22.04.2004.година
  12. ↑ „Президентът отличи със „Стара планина“ арх. Георги Стоилов“, bnews.bg, 1 ноември 2010 г.