Златна обувка
Contributors to Wikimedia projects
Article ImagesЗлатната обувка е европейска футболна награда, връчвана ежегодно на футболиста, отбелязал най-много голове през сезона в националните европейски шампионати. Първата награда е за Еузебио, който през сезон 1967/68 г. отблязва 42 гола с отбора на Бенфика.
Френският вестник „L’Équipe“ съвместно с компанията „Адидас“ определят през 1968 г. просто правило за наградата: победител е играчът, отбелязал най-много голове в първенството на европейска държава без значение на неговата продължителност и броя на мачовете.
След 1996 година УЕФА въвежда точкова система за определяне на носителя на Златната обувка поради съмнителните голове на някои играчи. Тя позволява на футболистите в по-силни шампионати да спечелят, дори и да са отбелязали по-малко голове от играчите в по-слаби шампионати. Победител става футболистът с най-много точки от головете за един сезон. От 1997 година организатори за връчване на „Златна обувка“ са Обединението на европейските спортни издания (European Sports Media) и компанията „Адидас“.
Най-много награди Златна обувка има Лионел Меси – 6 (след приключване на сезон 2018 – 2019).
Между 1968 и 1991 Европейската Златна обувка се дава на футболисти с най-много отбелязани голове, от който и да е Европейски шампионат, независимо от трудността на шампионата, в който играе голмайсторът.
Сезон | Име | Клуб (Град, Страна) | Голове |
---|---|---|---|
1968 | Еузебио | Бенфика (Лисабон, Португалия) | 42 |
1969 | Петър Жеков | ЦСКА (София, България) | 36 |
1970 | Герд Мюлер | Байерн (Мюнхен, Германия) | 38 |
1971 | Йосип Скоблар | Олимпик (Марсилия, Франция) | 44 |
1972 | Герд Мюлер | Байерн (Мюнхен, Германия) | 40 |
1973 | Еузебио | Бенфика (Лисабон, Португалия) | 40 |
1974 | Ектор Язалде | Спортинг (Лисабон, Португалия) | 46 |
1975 | Дуду Джорджеску | Динамо (Букурещ, Румъния) | 33 |
1976 | Сотирис Каяфас | Омония (Никозия, Кипър) | 39 |
1977 | Дуду Джорджеску | Динамо (Букурещ, Румъния) | 47 |
1978 | Ханс Кранкъл | Рапид (Виена, Австрия) | 41 |
1979 | Киис Кист | АЗ Алкмар (Холандия) | 34 |
1980 | Ервин Ванденберг | Лирсе (Белгия) | 39 |
1981 | Георги Славков | Ботев (Пловдив, България) | 31 |
1982 | Вим Ван Кифт | Аякс (Амстердам, Холандия) | 32 |
1983 | Фернанду Гомеш | Порто (Португалия) | 36 |
1984 | Иън Ръш | Ливърпул (Англия) | 32 |
1985 | Фернанду Гомеш | Порто (Португалия) | 39 |
1986 | Марко Ван Бастен | Аякс (Амстердам, Холандия) | 37 |
1987 | Тони Полстер (1) | Аустрия (Виена, Австрия) | 39 |
1988 | Танжу Чолак | Галатасарай (Истанбул, Турция) | 39 |
1989 | Дорин Матеуц | Динамо (Букурещ, (Румъния) | 43 |
1990 | Уго Санчес | Реал (Мадрид, Испания) | 38 |
Христо Стоичков | ЦСКА (София, България) | 38 | |
1991 | Дарко Панчев (2) | Цървена звезда (Белград, Югославия) | 34 |
1Първоначално Златната обувка е връчена на футболиста с най-много голове Родион Къмътару (Динамо Букурещ) – 44 гола. На церемонията при награждаването вторият в класирането, австриецът Тони Полстер, предизвиква скандал като отказва да получи Сребърната обувка и обвинява румънския футболист, че някои от мачовете му са уговорени. След разследвания Родион Къмътару е дисквалифициран поради нередности в няколко мача от Румънската лига, където отбелязва 15 гола за 6 мача, в резултат на което изпреварва австриеца с 5 гола. За победител е обявен Полстер.
2Дарко Панчев получава наградата за 1991 г. едва след 15 години (през 2006) поради протест на футболист от Кипър, който твърди, че е отбелязал 40 гола, въпреки че официално двамата обявени голмайстори са вкарали по 19 гола.
След тези скандали вестник „Екип“ решава да прави неофициално класиране без да се връчва награда.
Неофициалното класиране продължава до 1996 г. От сезон 1991 – 1992 до 1995 – 1996 г. не се излъчва носител на Златната обувка. Продължава обаче неофициално награждаване под ръководството на компанията „Адидас“.[1] Голмайстори на европейските клубни първенства са:
Сезон | Име | Клуб (Страна на футболиста) |
Голове |
---|---|---|---|
1991 – 1992 | Алистър Маккойст | Глазгоу Рейнджърс (Шотландия) | 34 |
1992 – 1993 | Алистър Маккойст | Глазгоу Рейнджърс (Шотландия) | 34 |
1993 – 1994 | Дейвид Тейлър | Портмадог (Уелс) | 43 |
1994 – 1995 | Арсен Аветисян | Киликия (Армения) | 39 |
1995 – 1996 | Звиад Енделадзе | Зестапони (Грузия) | 40 |
След сезон 1996 – 97 Европейските спортни списания и „Адидас“ започват да присъждат наградата по нова точкова система. Отбелязаните голове се умножават по специални коефициенти на УЕФА, в зависимост от класификацията на самия шампионат. Гол, вкаран в 5-те най-силни първенства, се оценява с 2 точки; от 6-ото до 21-вото – 1,5 точки, а останалите – 1 точка. Така системата става по-обективна, тъй като нивата на всички шампионати не са еднакви и е различна трудността за отбелязване на гол. Въпреки това класирането остава нереално, защото:
- не се отчита броят на изиграните мачове от футболиста и минутите на терена, а причината за това може да е различна – брой на мачовете в първенството, контузии, недопускане в игра поради наказания или слаба форма.
- коефициентите не са прецизирани – различават се 1,5 – 2 пъти и се отнасят за много големи обхвати (от 6-о до 21-во или след 21-во място). Така например футболист в 6-ото национално първенство в класацията с 42 гола се оценява с 63 точки и ще бъде след друг в 5-ото първенство с 32 гола и 64 точки. Така Златната обувка може да бъде дадена на играч с цели 10 гола по-малко от втория, само защото играе в шампионат с 1 място по-напред в класацията от конкурента си.
- голмайсторите в повечето европейски първенства (без първите 5) са дискриминирани и на практика не могат да спечелят Златна обувка. Например за да стане това през 2014/15 г., голмайстор на първенството на Франция (6-о място), Холандия (9), Белгия (10), Австрия (16) или Хърватия (17) трябва да отбележи със 17 гола повече от победителя Кристиано Роналдо (48), т.е. цели 65 гола, а този на Дания, Шотландия, Швеция, България, Норвегия или Сърбия – невъзможните 97 гола.[2] Това демотивира добрите реализатори да играят в повечето шампионати на европейски страни и ги стимулира да ги напускат, за да участват в първите 5, с което още повече се понижава нивото на тези от II и III група.
Поради въведените коефициенти през 2010 – 2011 г. футболистът Гара Дембеле от ПФК Левски София дели 7-о/8-о място в Европа с Единсон Кавани с по 26 гола, но е класиран едва на 10-о място.[1] Това е последният сезон с коефициент 1,5 за българското първенство, когато е на 21-во място.[3] От следващия сезон коефициентът става 1[4] и голмайсторът на Левски – Дембеле напуска българското първенство.
Откакто е въведено неравностойно зачитане на головете през 1997 г., Златната обувка е давана само на двама футболисти, неиграещи в 5-те най-силни първенства, за които головете се удвояват. Към средата на 2018 г. това са шампионатите на Испания, Англия, Италия, Германия и Франция. Съгласно методиката на УЕФА, те се определят от сумарните точки за последните 5 сезона.[5]
Сезон | Име | Клуб (Страна на футболиста) |
Голове |
---|---|---|---|
1996 – 1997 | Роналдо | Барселона (Бразилия) | 34 |
1997 – 1998 | Никос Махлас | Витес (Гърция) | 34 |
1998 – 1999 | Марио Жардел | Порто (Португалия) | 36 |
1999 – 2000 | Кевин Филипс | Съндърланд (Англия) | 30 |
2000 – 2001 | Хенрик Ларсон | Селтик (Швеция) | 35 |
2001 – 2002 | Марио Жардел | Спортинг Лисабон (Португалия) | 42 |
2002 – 2003 | Рой Макай | Депортиво Ла Коруня (Нидерландия) | 29 |
2003 – 2004 | Тиери Анри | Арсенал (Франция) | 30 |
2004 – 2005 | Тиери Анри | Арсенал (Франция) | 25 |
Диего Форлан | Виляреал (Уругвай) | 25 | |
2005 – 2006 | Лука Тони | Фиорентина (Италия) | 31 |
2006 – 2007 | Франческо Тоти | Рома (Италия) | 26 |
2007 – 2008 | Кристиано Роналдо | Манчестър Юнайтед (Португалия) | 31 |
2008 – 2009 | Диего Форлан | Атлетико Мадрид (Уругвай) | 32 |
2009 – 2010 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 34 |
2010 – 2011 | Кристиано Роналдо | Реал Мадрид (Португалия) | 40 |
2011 – 2012 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 50 |
2012 – 2013 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 46 |
2013 – 2014 | Кристиано Роналдо | Реал Мадрид (Португалия) | 31 |
Луис Суарес | Ливърпул (Уругвай) | 31 | |
2014 – 2015 | Кристиано Роналдо | Реал Мадрид (Португалия) | 48 |
2015 – 2016 | Луис Суарес | Барселона (Уругвай) | 40 |
2016 – 2017 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 37 |
2017 – 2018 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 34 |
2018 – 2019 | Лионел Меси | Барселона (Аржентина) | 36 |
2019 – 2020 | Чиро Имобиле | Лацио (Италия) | 36 |
2020 – 2021 | Роберт Левандовски | Байерн Мюнхен (Полша) | 41 |
2021 – 2022 | Роберт Левандовски | Байерн Мюнхен (Полша) | 35 |
2022 – 2023 | Ерлинг Холанд | Манчестър Сити (Норвегия) | 36 |
2023 – 2024 | Хари Кейн | Байерн Мюнхен (Англия) | 36 |
- ↑ а б UEFA: European national soccer leagues top ten scorers 2010 – 2011 /англ./, SportsNews247, Sunday, 10 юли 2011.
- ↑ UEFA rankings for club competitions 2014/15, uefa.com, посетен на 19 юли 2016 г.
- ↑ UEFA rankings for club competitions – 2010/11, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
- ↑ UEFA rankings for club competitions – 2011/12, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
- ↑ Country coefficients, 2013 – 2018, uefa.com.