Ивичеста хиена

Ивичестата хиена (Hyaena hyaena) е хищник, представител на семейство Хиенови. Обитава северните части на Африка и значителна част от Азия от Средиземно море до Бенгалския залив. Характерен вид е за индийския субконтинент, но не се среща на остров Цейлон. В Субсахарска Африка видът се среща по-рядко и практически местообитанията му не се припокриват с тези на петнистата хиена. В историческото минало видът е бил обитател и на Южна Европа, а през Средновековието се е срещал често и в Мала Азия.^[2]

Ивичеста хиена

Природозащитен статут

Почти застрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Pan-Carnivora клон: Carnivoramorpha клон: Carnivoraformes разред: Хищници (Carnivora) семейство: Хиенови (Hyaenidae) род: Хиени (Hyaena) вид: Ивичеста хиена (H. hyaena)

Научно наименование

Разпространение

Синоними

Hyaena bilkiewiczi Satunin, 1905 Hyaena bokcharensis Satunin, 1905 Hyaena dubbah Meyer, 1793 Hyaena schillingsi Matschie, 1900 Hyaena syriaca Matschie, 1900 Hyaena vulgaris Desmarest, 1820 Hyaena vulgaris zarudnyi Satunin, 1905

Обхват на вкаменелости

Ивичеста хиена в Общомедия

[ редактиране ]

Историческият ареал на местообитание на ивичестата хиена обхваща Западна Африка през Сахел до Танзания на изток. На север достига до Средиземно море преминава в Азия до Турция и Кавказките страни, а на юг целия Арабски полуостров. Преминава през Иран, някои страни от Централна Азия до Афганистан с изключение на най-високите части на страната в Хиндукуш. На юг обхваща голяма част от Индия. Днес разпространението на вида е изключително разпокъсано и е съставено от множество изолирани популации. Единствено в районите на Етиопия, Кения и Танзания популацията е по-плътна и сравнително добре запазена. Неизвестни са данните и за разпространението на вида в Иран, Пакистан и Афганистан.

Ивичестите хиени предпочитат сухи корита на реки, ручеи, дерета, скалисти клисури и пещери. Живеят в райони с ниски глинести хълмове с пустинна и степна растителност. Срещат се и в области, обрасли с гъсти храсти. Избягват обаче високите планини и обширни гористи местности. Ако обитават пустиня, то източникът на вода трябва да се намира в рамките до 10 километра. Предпочитат слабо населени райони, но понякога посещават градини, лозя и бостани. Хиените не обитават райони, където има стабилна снежна покривка и не понасят висока влажност на въздуха. Често могат да бъдат открити в близост до населените места.

Ивичестата хиена е сравнително едро животно. Височината при холката достига до 80 cm, теглото на мъжките достига до 55 – 60 kg. Мъжките са по-едри от женските. Височината на предната част на тялото на фона на сравнително късото тяло допълнително се подчертава и от гривата и грубата гъста козина достигаща на дължина до 30 cm. В останалите части на тялото дължината на козината не надвишава 7 cm. Космената покривка е груба и права.

Краката са здрави и извити. Предните са по-дълги, отколкото задните като така линията на гърба силно се скосява в посока към крупата. При вървеж тялото изглежда още по-принизено в областта на задницата. Предните и задните крайници са снабдени с по четири пръста, които винаги са тясно свързани помежду си. Шията е къса и силна. Главата е масивна, с тежка долна челюст и големи, широки, заострени уши. Главата е въоръжена с масивни дъвкателни мускули. Зъбите са изключително мощни и дават възможност на хиената да се храни с масивни кости.

Ивичестите хиени не са гласовити животни. Звуците, които издават представляват разновидност на грухтене, ръмжене и груб дрезгав вой. Той не наподобява по нищо на добре познатия „смях“ при петнистата хиена.

Ивичестата хиена е предимно нощно животно, рядко е активна и денем. За разлика от петнистите хиени не образува стада.

Основно се хранят с мърша като често силните челюсти им помагат да сдъвчат големите кости на глозганите от тях трупове. Практически обаче ивичестата хиена е всеядна. Тя се храни с всевъзможна храна, която открива. Храни се с насекоми, разрушава птичите гнезда и изяжда яйцата в тях, а напролет в Средна Азия и Задкавказието се възползва от снасянето на яйца на костенурките като често ги унищожава. Корубата на голените костенурки също не представлява проблем за зъбите на хиената.

Растенията съставят немалък процент от менюто на хиената. Представителите се хранят с различни видове сочни растения като дини, пъпеши, при което нанасят често вреди по обработваните от човека площи. Хранят се и с орехи и семена.

В северните части на ареала ивичестите хиени така наречени се чифтосват в периода януари—февруари, а на юг то не е сезонно обусловено. По аналогичен начин е състоянието и сред хиените отглеждани в зоологическите градини. Бременността е с продължителност 90 — 91 дни. Раждат от 2 до 4 малки, които проглеждат седмица или малко по-късно. В отглеждането им вземат участие и двамата родители, но когато са в плен е възможно мъжките да изядат малките. Половата зрялост при младите настъпва на 3 – 4-годишна възраст.