Лузитания (кораб)


Contributors to Wikimedia projects

Article Images
За римската провинция вижте Лузитания.

„Лузитания“ (на английски: RMS[~ 1] Lusitania) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от John Brown & Company Ltd. и опериран от „Кунард Лайн“ в периода 1907 – 1915 г.[1] Обладател е на „Синята лента на Атлантика“ между 1907 г. и 1909 г. Има по-малък кораб-сестра, „Мавритания“.[2] Пренася кралска поща на много от плаванията си, поради което получава престижното обозначение „RMS“ („кралски пощенски кораб“) пред името.[1]

„Лузитания“

RMS Lusitania

„Лузитания“ в близост до Ливърпул, 1909 г.

Флаг Великобритания;[1]
Клас и типпътнически кораб клас океански лайнер от типа „Лузитания“;[2]
ПроизводителJohn Brown & Company Ltd. в Клайбанк (Глазгоу);[1]
Служба
Поръчан1904 г.;
Заложен16 юни 1904 г.;[3]
Спуснат на вода7 юни 1906 г.;[1]
Влиза в строй26 август 1907 г.;[3]
Изведен от
експлоатация
7 май 1915 г.,
потопен от германската подводница
SM U-20;[4]
Основни характеристики
Пристанище на домуванеЛивърпул;[1]
ПозивнаМКС;
ОрганизацияКунард Лайн“;
(Cunard Line);[1]
Собственик„Кунард Лайн“
(1907 – 15 г.);[1]
Оператор„Кунард Лайн“
(1907 – 15 г.);[1]
Бруто тонаж31 550 t (БРТ);[1]
Нето тонаж12 611 t (НРТ);[1]
Водоизместимост38 000 t (пълна);[1]
Дължина239,8 m;[1]
Дължина между перпендикулярите231,5 m;[1]
Ширина26,7 m;[1]
Височина143,9 m (от кила до върха на коминити);
Газене10,2 m;[1]
Материал на корпусастомана;
Задвижване4 парни турбини
на компанията Parsons;[1]
Мощност76 000 к.с. или
56,6 MW;[1]
Движител3 гребни винта
(1907 г.);[1]
4 гребни винта
(1909 г.);[1]
Скоросткруизна скорост:
25 възела
(46,3 km/h);[1]
максимална скорост:
26,35 възела
(48,8 km/h);[1]
Екипаж827 (1907 г.);[1]
850 (1915 г.);[1]
Пътниковместимост1907 г.:
2 198 пътници:[1]
първа класа: 552;[1]
втора класа: 460;[1]
трета класа: 1 186;[1]

1915 г.:
2 165 пътници:[1]
първа класа: 563;[1]
втора класа: 464;[1]
трета класа: 1 138;[1]

Заводски номер367;[1]
Цена за построяване1,6 милиона тогавашни британски лири;[5]
Брой палуби10 (6 от които за пасажери);[6]
Брой спасителни лодки16 (1907 г.);[1]
48 (1912 г.);[1]
Характеристикис две мачти и
четири комина;[1]
Бележкипървият британски четирикоминен океански лайнер;[1]

първият кораб в света, който тежи над
30 000 t;[1]

първият кораб в света, който преплава Атлантика за по-малко от пет дни;[1]

най-бързият кораб
в света в периода
1907 – 9 г.;[7]

корабът-сестра
на „Мавритания“, компаньонът на „Аквитания“;[2]

кръстен от Mary, Lady Inverclyde;[1]

„Лузитания“ в Общомедия

Строителството на лайнера започва през 1904 г., като „Лузитания“ е кръстена и спусната на вода две години по-късно.[1] Прави първото си двупосочно плаване през септември 1907 г.,[1] като не успява да спечели „Синята лента на Атлантика“. При второто си такова плаване обаче, корабът си присвоява титлата на най-бързия океански лайнер в света.[4] През ноември същата година, „Мавритания“, корабът сестра на „Лузитания“, също влиза в експлоатация, поради което в периода 1907 – 1909 г. двата лайнера многократно взаимно се надминават един друг, като „Лузитания“ губи титлата си за последен път през септември 1909 г.[9]

„Лузитания“ пристига в Ню Йорк, 1907 г.

На 10 януари 1910 г. „Лузитания“ е на път от Ливърпул за Ню Йорк,[10] когато е ударена от двадесет и три метрова вълна-убиец, като по мостика ѝ е частично смачкан и много прозорци по целия кораб са счупени.[11] Като по чудо никой не е отнесен, тъй като вълната удря лайнера през нощта. Няма и никакви жертви.

През лятото на 1914 г. започва Първата световна война, като лайнерът е реквизиран от Кралския военноморски флот за използване като въоръжен търговски кораб (спомагателен крайцер), но тъй като скоро след това е установено, че това е лоша идея, корабът се завръща към оригиналната си роля, а именно – да пренася пътници от Европа до Северна Америка.[4] За разлика от „Лузитания“ обаче, по-малката ѝ „сестра“, „Мавритания“, както и нововъведения в експлоатация техен трети компаньон, „Аквитания“, продължават да се използват за превоз на войници през цялата война.

След много успешни трансатлантически рейса през втората половина на 1914 г. и първата половина на следващата година, на 1 май 1915 г. „Лузитания“ се отправя на своето двеста и второ плаване, поредното нейно в посока Европа, което много скоро след това се оказва обаче и последното ѝ изобщо.[13][14] На 7 май лайнерът минава пред германската подводница SM U-20,[3] чийто командир нарежда да бъде изстреляно едно торпедо по кораба. Почти веднага след експлозията от торпедото става втора експлозия,[1] която е вероятно породена от нелегално пренасяни американски муниции на борда на океанския лайнер, които са били там, където торпедото удря, в резултат на което те също се взривяват след него.[15]

„Лузитания“ през 1915 г.

Повечето оцелели пътници и членове на екипажа на „Лузитания“, включително и капитанът му, посочват, подкрепят тази теория.[15] Това, както и останките на кораба, доказват, че това е била най-вероятната причина за втората експлозия.[15] Каквато и да е истинската причина за гибелта му, лайнерът потъва за едва осемнадесет минути,[3] като от всичките му четиридесет и осем спасителни лодки успешна са спуснати едва шест от тях[16]. От общо 1 960-те души на борда му оцяляват само 767 – жертвите наброяват 1 197 души,[3] от които 128 са американци[4].

Потъването на „Лузитания“ е един от ключовите фактори, които довеждат до влизането на САЩ в Първата световма война на страната на Антантата през пролетта на 1917 г.[3] Също така, лайнерът доказват на света, че много съюзнически пътнически кораби незаконно са пренасяли муниции на борда си през Първата световна война.

  1. Префикс (от на английски: Royal Mail Ship – Кралски пощенски кораб), приет във Великобритания през 1840 г. за обозначаване на плавателните съдове, имащи договор с Британската кралска поща.
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар RMS Lusitania
  2. а б в RMS Lusitania and RMS Mauretania (1)
  3. а б в г д е Lusitania
  4. а б в г RMS Lusitania – The Great Ocean Liners
  5. RMS Lusitania – Cost to Build
  6. Deck plans // 24 March 2011.
  7. R.M.S. Lusitania
  8. Peeke Jones, с. Walsh-Johnson.
  9. Lusitania Battered By 80-Foot Wave – Wheel House of Giant Cunarder Wrecked and Officers and Seamen Hurt // The New York Times, 16 January 1910. Архивиран от оригинала на 27 October 2021. Посетен на 1 September 2020.
  10. Scientific American. January 2010, quoting a 1910 issue of Scientific American, at "the Encounter of RMS Lusitania, Freaque Waves, December 17, 2009 Accessed 10 November 2021
  11. Simpson 13 October 1972.
  12. Butler 2003.
  13. а б в RMS Lusitania – Second Explosion Cause
  14. RMS Lusitania – Number of Successfully Launched Lifeboats