Масагети


Contributors to Wikimedia projects

Article Images

Масагетите са древен ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия. Родствени на масагетите са редица ирански племена, принадлежали към Pax Nomadica – скити, саки, сармати, алани и др.

Карта на с отбелязано местонахождението на масагетите в Централна Азия през 4 век.

Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети, а Себеос нарича последните – маскути. Последният етноним представлява всъщност арменската форма на наименованието на масагетите. За „Страна на маскутите“ например се говори в съчинението „История на Агван“ на Мойсей Каганкатваци (VII в.) и в арменската география, приписвана на Мойсей Хоренски (VII в.). Подобна е и арабската форма на етнонима им – маскати.

Според Херодот масагетите се прехранват с животновъдство и риболов. Използват златото и месинга за украса на военното си снаряжение, като по това време не разполагат с желязо или сребро. По облекло и начин на живот приличат на скитите, но за разлика от тях практикуват полиандрия. Масагетите почитат един Бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеш, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва. Също според Херодот Кир Велики загива в битка с масагетите отвъд река Сърдаря. Те са водени от царицата си Томирис, чийто син Спаргапис е победен преди това от Кир.

Александър Кънингам, Б. С. Дахия и Кноблох свързват масагетите с юеджите.[1] Тази връзка е подкрепена също така от Джеймс Малори и Виктор Мейър,[2] Юрий Зуев,[3] Лозински, Толстов,[4] и други.[5] Други автори считат, че индийските джати са наследници на масагетите,[6][7] което не е невъзможно като се има предвид, че част от юеджите се разпръсват в Северна Индия през 3 – 4 век. Счита се, че масагетите/юеджи са конфедерация от племена като се правят различни предположения кои може да са те: гетите, гутеите, хетите.[8] Според Зуев юеджите са конфедерация от седем племена и главното от тях са масагетите. Според Сулимирски масагетите заимстват бронираната конница от македонците и през 4 – 3 век пр.н.е. покоряват почти всички номадски племена в централна Азия, вкл. и хунну които са техни васали за около век. През 165 пр.н.е. обаче хунну побеждават масагетите и те се оттеглят на запад и на юг.[9]

Еноки счита, че връзката масагети-юеджи не може да бъде доказана и не я поддържа, но свързва появата на юеджите с т.нар. Пазъръкска култура.[10]

  1. ↑ SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, pages 22 – 23: [T]hese Guti people had two divisions, the Ta-Yue-Che and Siao-Yue-Che, exactly corresponding to the Massagetae and Thyssagetae of Herodotus ...
  2. ↑ Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98 – 99. Da (Greater) Yuezhi or in the earlier pronunciation d'ad-ngiwat-tieg, has been seen to equate with the Massagetae who occupied the oases and steppelands of West Central Asia in the time of Herodotus; here Massa renders an Iranian word for „Great“, hence „Great Getae.“
  3. ↑ THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: „Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources“
  4. ↑ The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, p. 201/note 79
  5. ↑ Pazyrik – The Valley of the Frozen Tombs, Author John F. Haskins, Publisher Read Books Ltd, 2016, ISBN 1-4733-5279-7.
  6. ↑ Leake, Jane Acomb (1967). The Geats of Beowulf: a study in the geographical mythology of the Middle Ages (illustrated ed.). University of Wisconsin Press. p. 68.
  7. ↑ Dhillon, Balbir Singh (1994). History and study of the Jats: with reference to Sikhs, Scythians, Alans, Sarmatians, Goths, and Jutes (illustrated ed.). Canada: Beta Publishers. p. 8. ISBN 1-895603-02-1.
  8. ↑ Pazyrik – The Valley of the Frozen Tombs, Author John F. Haskins, Publisher Read Books Ltd, 2016, ISBN 1-4733-5279-7.
  9. ↑ Tadeusz Sulimirski – The Sarmatians, стр. 81 – 82
  10. ↑ THE YÜEH-CHIH AND THEIR MIGRATIONS, K. Enoki, G. A. Koshelenko and Z. Haidary.
  • ГИБИ, т. II, 1958, с. 217;
  • Гоибов, Г., Ранние походы арабов в Среднюю Азию. Душанбе, 1989, с. 22;
  • Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки на Северном Кавказе. М., 1978;