Народна партия (Източна Румелия)
Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г. до около 1896 г.
| Народна партия | |
| Основана | 1879 година |
|---|---|
| Разформирована | 1896 година |
| Вестник | „Марица“ „Народний глас“ „Съединение“ |
Неин основен опонент е Либералната (казионна) партия. С Народната партия са свързани вестниците „Марица“, „Народний глас“ и „Съединение“.
Народната партия, която е на власт в Източна Румелия през 1885 година, се отказва от позицията си за бързо присъединяване към Княжество България, която застъпва в предходната предизборна кампания, поради което получава прозвището „лъжесъединистка“.[1] След Съединението на България през 1885 година партията губи влиянието си. Нейни представители се включват в създадената през 1894 година Народна партия, начело с Константин Стоилов.
| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1894 | Народно събрание | – | – | 27 / 167 |
- Иван Вазов (1850-1921)
- Константин Величков (1855-1907)
- Иван Евстатиев Гешов (1849-1924)
- Иван Стефанов Гешов (1854-1932)
- Михаил Маджаров (1854-1944)
- Георги Хаканов (1851-1898)
- ↑ Куманов, Милен. Политически организации и движения в България и техните лидери 1979-1949, София 1991, с. 14.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]