Норик

Норик (на латински: Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.

Норик Noricum
— Римска имперска провинция —
16 пр.н.е. – 295 г.
Герб
Континент	Европа
Столица	Лавриакум
управител	Легат
История	Античност
Предшественик Тавриски Наследник Диоцез Панония
Днес част от	Австрия  Словакия  Словения  Унгария
Норик Noricum в Общомедия

Според латински източници, през 1 в. пр.н.е. илирийското племе норики обединява под властта си няколко келтски и илирийски племена, както и племето венети, образувайки в Алпите Княжество Норик, което дори сече собствена златна монета. Известни са само две божества на нориките – Марс Латобий, наричан „Велик бог“ и богинята Норея – „Великата майка на народа“.

През 16 г. пр.н.е. Норик е завладян от Рим и е включен в империята като провинция, носеща същото име. В нея като гранична провинция е настанен II Италийски легион. Стопански Норик е важен с железните си мини, където се добива суровина и се лее известната норическа стомана, използвана за въоръжение на легионите. Като провинция Норик просъществува до разпадането на Западната Римска империя, когато пада под ударите на нахлулите от север германски племена на херулите, алеманите, тюрингите и ругите. През 408 г. територия на провинцията е завоювана от Аларих I – първият крал на вестготите, a в края на 5 век – от остготите.

• 

  Княжеството на нориките и съседните келтски племена

• 

  Роденият в Норик Свети Флориан