Средна аномалия

В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето, специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се онагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).

Точката y е дефинирата по начин, при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.

Средната аномалия   се изчислява като:

където:

•   е средната аномалия по време  ,
•   е началното време

,

•   е разглежданото време,
•   е средното движение.

Алтернативно:

където:

•   е аномалията на ексцентрицитета на орбитата,
•   е ексцентрицитета на орбитата.

• Закони на Кеплер
• Аномалия на ексцентрицитета
• Същинска аномалия