Телур
Contributors to Wikimedia projects
Article ImagesТелур
химичен елемент с атомен номер 52
Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.
Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.
Телурът (на латински: tellus – Земя) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).
За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.
Среща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит).
Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:
Телуреният диоксид има амфотерен характер:
При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:
Телуреният диоксид взаимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:
На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:
Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуриста (H7TeO7).
Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6), динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).
При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.
- Използвана литература
- Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- Alessandrello, A. et al. New limits on naturally occurring electron capture of 123Te // Physical Review C 67. 2003. DOI:10.1103/PhysRevC.67.014323. p. 014323. (на английски)
- Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.