ФК „Зенит“


Contributors to Wikimedia projects

Article Images

ФК „Зенит“

ФК „Зенит“ (на руски: Футбольный клуб „Зенит“) e футболен клуб от Санкт Петербург, Русия.

ФК „Зенит“
Футбольный клуб „Зенит“

Емблема на футболния клуб

Прозвище„Сини-бели-небесносини“
„Лъвовете“
„Зенитчики“
Основан25 май 1925 г.
Държава Русия
Стадион„Газпром Арена“
Капацитет68 000[1]
СобственикГазпром
ПрезидентАлександър Медведев
Старши треньорСергей Семак
ПървенствоРуска Премиер Лига
2023/24Действащ шампион Шампион
Спонсор„Газпром“
ЕкипировкаНайк
Уебсайтwww.fc-zenit.ru
Екипи и цветове

Домакин

Гост

ФК „Зенит“ в Общомедия

Играе във висшата Руска Премиер Лига. Това е единственият руски клуб, спечелил всички висши трофеи на СССР и Русия. Отборът му играе домакинските си мачове на стадион „Газпром Арена“.

 
Отборът през 2014 г.
 
ФК „Зенит“, 2011 г.

Клубът е основан през 1925 г. Според някои източници е основан като ФК „Мурзинка“ още през 1914 г.

Първите успехи идват чак през 1984 г., когато ленинградци печелят титлата на СССР. След разпадането на СССР Зенит играе няколко сезона в 1 лига. През 1998 начело на отбора застава Анатоли Давидов. 2 години по-рано той става най-старият футбоист, играл във Висшата Дивизия – на 43 години. В първите 8 кръга отборът записва само 1 победа. В купата на Русия отборът се представя далеч по-добре. На 1/16 финалите отстраняват Сокол Саратов. В 1/4 финалът побеждават ФК Ростов. В следващия кръг питерци бият ЦСКА Москва с 1:0 с гол на Генади Попович. На финалът играят с Динамо. Московчани повеждат чрез Николай Писарев, но Зенит печелят с 3:1. В средата на 2000 Давидов е сменен от Юрий Морозов. Опитния специалист започва да разчита на млади таланти като Вячеслав Малафеев, Андрей Аршавин и Александър Кержаков. Зенит заема трето място в шампионата, а в купата отпада на 1/16 финалите. Отборът достига и до финала на Интертото.

През 2001 Зенит достига до финала на купата на Русия, но губи от ЦСКА Москва с 1:0. В края на 2002 начело на отбора застава Владстимил Петржела. Капитанът на отбора Алексей Игонин напуска, и чешкият наставник започва да налага Владимир Бистров и Игор Денисов. Новият капитан е Владислав Радимов. През 2003 Зенит печели купата на лигата на Русия. Отборът се класира на второ място в шампионата на Русия, като шампион е ЦСКА Москва. През 2004 Зенит отново изпускат титлата, като финирира чак на 4-то място. В купата на УЕФА достигат груповата фаза. В края на 2005 отборът е купен от Газпром. Новия треньор е Константин Сарсаня.

През май 2006 г. „Зенит“ назначава опитния холандски специалист Дик Адвокаат като треньор. Той извежда питерци до първа шампионска титла в шампионата на Русия. В средата на сезона капитанът Владислав Радимов се сбива с Фернандо Риксен и губи капитанската лента и титулярното място. През 2008 Зенит печели Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. През 2008/09 Зенит участва в Шампионската лига, но отпада още в групите. На 10 август 2009 Анатоли Давидов се връща начело на Зенит като временен треньор. На 10 декември 2009 начело застава Лучано Спалети. Той печели шампионата, купата и суперкупата на Русия през 2010.

През сезон 2011/12 Зенит завършва първи в редовния сезон на РФПЛ. Също така и за първи път в историята си прескача групите на ШЛ, след като е в група с АПОЕЛ Никозия, Порто и Шахтьор. На 1/8 финалите отпада от Бенфика. Въпреки това, Зенит не допуска грешна стъпка в първенството и става шампион за втора поредна година.

В първите няколко кръга на сезон 2012/13 питерци тръгват убедително, побеждавайки ЦСКА Москва с 3:1 и Спартак Москва с 5:0. За 7 кръга те набират 16 точки и са начело в класирането. На 3 септември 2012 отборът се подсилва с 2 от звездите на португалското първенство – Аксел Витсел и Хълк. Трансферите са на обща стойност 80 млн. евро. С тях Зенит играе силно, но завършва на второ място в шампионата.

През сезон 2013/14 в отбора се завръщат Андрей Аршавин и Анатолий Тимошчук. Голмайсторът Александър Кержаков прекъсва 7 месечната си голова суша и отборът тръгва нагоре. Млади попълнения като Юрий Лодигин, Олег Шатов и Игор Смолников усилват конкуренцията в състава. На полусезона Зенит е на първо място, допускайки само две загуби. В Шампионската лига играят равностойно с отбори като Порто и Атлетико Мадрид. Малко преди края на сезон треньорът Лучано Спалети е сменен от Андре Вилаш-Боаш. Под негово ръководство Зенит не спира да побеждава и два кръга преди края води в класирането. Мачът от предпоследния кръг с Динамо (Москва) е прекъснат след нахлуване на феновете на терена, а на Зенит е присъдена служебна загуба. Петербургци губят титлата от ЦСКА (Москва), след като „армейците“ записват 10 поредни победи.[2]

На следващия сезон петербургци си връщат титлата на Русия. Клубът участва в Шампионска лига, но не преодолява груповата фаза. Все пак третата позиция дава право на участие в Лига Европа, където Зенит достига 1/4 финал.

„Зенит“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи, сред които са „Литекс“, „Литекс“, ЦСКА.

„Литекс“

С „Литекс“ се е срещал веднъж в приятелски мач. Мачът се играе на 27 януари 2009 г. в Дубай и завършва 1 – 0 за „Зенит“ [3].

„Лудогорец“

С „Лудогорец“ се е срещал 2 пъти в приятелски мачове. Първият мач се играе на 8 юли 2015 г. в австрийското курортно градче Щегерсбах и завършва 0 – 0 след като е прекратен в 42-рата минута поради ураганен вятър проливен дъжд и градушка [4]. Вторият мач се играе на 24 юни 2017 г. в австрийското курортно село Гойнг ам Вилден Кайзер и завършва 1 – 0 за „Лудогорец“ [5].

  Купа на Русия

Город над вольной Невой, Где болеют за „Зенит“ родной, Слушай, Ленинград, я тебе спою Задушевную песню свою.

Мы твои верные друзья, Будем вдохновлять тебя всегда. Сектор 33 – в непогоду, в зной Мы душою и сердцем с тобой.

Если тебе нелегко, Будешь ты от дома далеко, Мы с тобой, „Зенит“, мы с тобой всегда, Ты не будешь один никогда!

Если соперник „Спартак“, Ты не забывай своих атак. „Гамбург“ и „Рапид“, всех он победит, Наш родной ленинградский „Зенит“!

Я хочу, чтоб флаг голубой Реял над всем миром и страной. Кубок УЕФА наш „Зенит“ возьмёт И победную песню споёт!

Настоящи играчи (към 22 юли 2016 г.)
№ Нац. Пост Играч
1   В Юрий Лодигин
2   З Александър Анюков
4   З Доменико Кришито
5   П Александър Рязанцев
6   З Николас Ломбертс
8   П Маурисио
9   Н Александър Кокорин
10   П Дани  
11   Н Александър Кержаков
13   З Луиш Нето
14   П Артур Юсупов
15   П Павел Могилевец
17   П Олег Шатов
19   З Игор Смолников
№ Нац. Пост Играч
20   П Виктор Файзулин
21   П Хави Гарсия
22   Н Артьом Дзюба
24   З Езекиел Гарай
26   З Вукашин Йованович
28   П Аксел Витсел
40   П Юрий Бавин
41   В Михаил Кержаков
48   Н Алексей Гасилин
77   Н Лука Джорджевич
81   П Юрий Жирков
92   Н Павел Долгов
94   П Алексей Евсеев
–   П Роберт Мак
 
стадион „Петровски“
 
стадион „Крестовски“